„35 от компаниите са от месопреработвателната промишленост, сред тях има и предприятия от Сливенска област“, съобщи Диляна Попова, изпълнителен директор на Националната асоциация на месопреработвателите в България. За разлика от други години, на изложението в София няма да присъстват компании, които предлагат добавки за влагане към местните изделия. За сметка на това пък ще бъдат представени фирми, които произвеждат машини за месопреработвателната промишленост. „По време на форума ще бъдат показани и специализирани камиони за транспортиране на местни продукти“, уточни Дияна Попова. Изложението ще продължи до 16 ноември.
Над 80 фирми членуват в Националната асоциация на месопреработвателите, която тази година празнува 30 –годишен юбилей. „Има големи, средни и малки предприятия, нямаме закрити, добрата новина е, че през 2024 година приехме още четири фирми“, разказа Диляна Попова.
Нормативната база, работната ръка са сред най-големите предизвикателства за бранша.
„При нас контролът е абсолютно строг, всичко, което се съдържа в продукцията ни, е върху етикета. Имаме пълен мониторинг на входа – знаем какви продукти влизат и за какво са предназначени. Имаме и вътрешен мониторинг – във всеки един момент можем да кажем къде се намира и за какво се използва конкретната суровина. Надяваме се на здрав разум и диалогичност с народните представители в 51-я парламент. Имаше идея за въвеждане на Национален регистър за проследимост, а това би ни задължило да подаваме информация на 8 институции. На фона на разрастващата се конкуренция, на фона на помощите които получават компаниите от нашия сектор в ЕС, ние имаме само една мярка, по която можем да кандидатстваме за финансиране. И когато нещата се усложнят допълнително нормативно, това не е добре за бизнеса“, коментира Диляна Попова.
По думите й в месопреработвателната промишленост все по-осезаема става кризата с работната ръка. „При нас не е лесно,работи се в помещения с температура от 12 градуса, а средната възраст на персонала е 50 години. Може би е добре в това отношение да се помисли за стимулиране и по-активна намеса от страна на държавата. Някои от колегите решават дефицита на работна ръка с внос от чужбина, но и това също създава проблеми. Един път – защото хората имат свои традиции, втори път – защото има много изисквания и отговорности на работодателя, при който са започнали работа. Някои от наетите използват България за „трамплин“ и просто заминават на Запад. А работодателят носи отговорност за тях и трябва да знае къде се намират“, посочи Диляна Попова.